Няколко дни подир славния поход с отряд "Чукундуртски отмъстители" ти се завръщаш в своята колиба насред гората. Тъй като напоследък си позанемарил къщната работа, грабваш метлата и се заемаш да въдвориш поне малко чистота. Наоколо моментално се вдигат гъсти облаци прах. Ала явно не ти е писано да довършиш това начинание. Защото най-неочаквано на поляната отпред се появяват... твоите доблестни приятели Фърчилан, Бабаитко, Хухавел и Гадолини.

- Мир на праха ти, шефе! - весело поздравява Гадолини.

- И на боклука, и на боклука! - бързо добавя Хухавел.

- Какво дирите тук, бре юнаци? - питаш ти. - Нали благодарното чукундуртско гражданство обеща да ви направи министри?

- Ами да! - ухилва се Бабаитко. — Направиха ни. Аз сега съм министър на големите работи.

- А пък аз на умните работи — обажда се Хухавел.

- Тебе сигурно са те направили министър на гадните работи — обръщаш се ти към Гадолини.

- Ей, шефе, голям мозък си! — провиква се младият чукундурт. — Как позна?