Можеш да ни пишеш на [email protected]
Трябва да влезеш в профила си за да играеш тази книга.

Окото на бога

(1 Потребителски ревюта)   8
В категория - Фентъзи
Върджил Дриймънд Ивайло Иванчев, Димитър Стоянов - ДИМО Песни от космическите друми #2

Действието се води в бъдещето - при това в същото бъдеще, където е и Ледено безмълвие.

И тъй тук играеш ролята на Кели Хардрайт, син на най-богатия индустриален магнат в Цивилизования Космос. Баща ти, за съжаление, е починал предишния ден, а веднага след като си се върнал от погребението му, адвокатът-изпълнител на завещанието му, ти се обажда по видеофона за да ти донесе още радостни вести...

- Разполагате със срок от 12 часа, считано от този момент, да напуснете къщата...

- Всъщност, остава ли ми поне нещо от цялото наследство?

- Първият предмет е порцеланова статуетка, представляваща четириръко същество с превръзка на дясното око, в седнало положение. В протокола е записан като "третостепенно божество Куртландър, произход - Добро утро, култура Флипер, значение - приносител на късмет и богатство, по съвместителство - завеждащ водоснабдяването в обществените бани"...

 

Георги Александров
преди 1 месец

Елена Павлова (Върджил Дриймънд, Крис Макдоуел) е утвърдено име и като фантаст и като автор на книги-игри. И каквито и критики да имаме към нея, трябва да помним, че тя прокара пътя за жените автори в книгите-игри. Да, после се появиха Сара Дженит и Красимира Стоева, но Елена бе първа в тази област и дълго време пишеше под мъжки псевдоним. „Окото на бога“ лично за мен е една от най-добрите ѝ книги. Книгата предлага новаторска идея – вместо кодови думи, да се ползват нови и нови числови епизоди за едни и същи локации. Това определено е повлияно от компютърните игри като „Диабло“ които се развиваха по същото време. По този начин може да преминаваш през една и съща локация 4-5 пъти и тя всеки път да те изненада, защото междувременно докато те нямало са се случили други неща. Разбира се това има своите неудобства. В даден момент трябва да посетиш една локация. Оттам ти казват, че няма проблем да изпълнят молбата ти, но трябва да осигуриш адски хрътки. Съответно собственикът на адските хрътки има друго условие и така се въртиш по картата, докато изпълниш и последното условие. После всичко става доста бързо. За някой това е забавно, за друг – не. Втората част (когато се сдобиваш с картата и разбираш, че трябва да търсиш в системата Ратала) идва някак ненадейно. В смисъл тя е малко като „отрязана“ от основния сюжет. Там основния принцип е да почнеш да обхождаш и четирите планети, като всяка грешна стъпка те убива на три от тях. В това обаче няма проблем защото авторката те връща малко назад и продължаваш. Впрочем ако някой е играла „Орбитални имоти“ (от същата авторка) – обследването на планетата там е по много сходен принцип. Последната част, с появата на графския звяр, е сравнително лесна. Изисква се елементарно да седнеш да помислиш. В книгата има щипка романтика (макар че не може да се сравнява със свалките на Блонд) и прекрасни илюстрации. Вече многократно съм казвал, че държа много на илюстрациите. Е, тук те са на високо ниво и си заслужава да ги похвалим. Дали можеше да е по-добра книгата? Сигурно – например ако в заключителната част бе работено по-основно или ако накрая имаше някакви оценки за игра. Въпреки всичко книгата-игра си остава интересно четивно и лично аз я нареждам ако не в десятката, то в петнадесетицата на любимите си книги-игри от Първата вълна (1990-1998). Оценката ми (въпреки някои минуси) е доста висока като цяло. Желая ви приятни мигове с „Окото на бога“!

4
4 от 5 (1 Потребителски ревюта )

Добави ревюто

Твоят рейтинг *

Свързани книги