Георги Димитров

Доколкото разбрах, това е поредица от разкази, които навремето са били публикувани в няколко броя на списание "Мегаигра". Обемът не е малък - четох около 4 часа и минах през няколко финала. Сигурен съм, че има още завършеци, които са по-оптимални, но недостатъкът на този формат е, че не може да прецениш каква част от произведението е останало непрочетено, а започването отначало е доста досаден процес. Мога да препоръчам да се помисли върху нещо като "чек-пойнтове", на които да се ходи директно, след като веднъж е минато оттам. Особено при такива книги-игри, които нямат дневници и показатели. Няколко думи за сюжета и играта: класическо фентъзи в стила на "Реката, от която никой не се завръща", само че развива в света на Конан. Написано е много хубаво, четенето е удоволствие. Историята увлича и когато "умирах", започвах отначало цъкайки набързо правилните избори, докато стигна до фаталния момент, след което вземах правилното решение. Както сами се досещате, недостатъкът тук е, че грешките водят до "смърт", или в най-добрия случай до проверка на късмета със зар. Това е основният проблем при тези произведения на Колин. Ако беше имплементирана хубава бойна система и дневник с показатели и предмети, спокойно можеше да се превърне в нещо епично като "Самотния вълк", да речем. Препоръчвам на всички, които избират литературата пред играта!

Дамян Христов

Конан Варварина! Ето такава книга-игра от любимия ми Колин всъщност исках да прочета! Защото, малко или много, аз също израснах с филма с Бат' Арни на Дино Де Лаурентис, както и прекрасните черно-бели френски комикси, а също помня и, че имаше анимационен филм за Конан през 90-те по БНТ, който редовно гледах. Разбира се, чел съм и Робърт Хауърд, но сега като се замисля, за този славен герой имаше цяла страхотна поредица от ИК "Бард", в която си даваха среща Л. Спрег де Камп, а също и Лин Картър, Робърт Джордан и други. Но да се върнем на темата за тази игра: да се сети някой да направи книга-игра с главен герой точно Конан е безумно добра идея. В случая обаче, ти си Конан, но и не си, защото всъщност разиграваш сцени от негово минало приключение, вместо да го управляваш директно в настоящето. Фабулата е, че Конан се отбива в един хан някъде в планината и разказва на пътниците и на търговците своята история. Напълно е възможно играта да има няколко щастливи края, но аз, макар, че я изиграх общо два пъти, срещнах само един завършек, а именно Конан разказва какво му се е случило на селяните и после... взема, че просто напуска хана. Така в мен се заражда убеждението е, че е напълно възможно и в двата пъти да съм улучил кофти финал и просто да съм изгубил героя като разказвач. Но пък сега открих още една игра за Конан, а тази си беше кратка и... епична! Браво!