Дамян Христов

"Конан и Играта на Боговете" ме трогна и изненада много. От една страна вече бях прочел "Конан и Колоните на Вечността" на този сайт и, честно казано, очаквах нова порция от абсолютно същото. Какво беше учудването ми обаче, когато вместо къс разказ, получих и прочетох цяла и завършена книга-игра с гениална фабула, дълъг пролог, множество главни герои (и да, един от които си ТИ - самият Конан Варварина), а също и загадки и епичен финал в самия край. Историята започва на пътя, където Конан язди коня си и при него се магипортират самите вестители на Боговете под форма на млад мъж в златни доспехи, красива жена и дрипав старец. Оказва се, че всички те имат предложение до Конан да се включи в ежегодната надпревара, където неговият патрон - Богът Кром - участва и е заложил за победа на кимериеца. Конан естествено приема и тогава Колин ни среща и с останалите (а те са много!) главни герои, между които воин, наемник, крадец, магьосник, просяк, певец, както и още една красива жена, с която Конан преспива в хана още на същата вечер, но това са подробности. Книгата е повече от увлекателна и много ме забавлява, но също така е и много трудна, защото умирах и започвах отначало повече от 10 пъти! В крайна сметка, приключението отвежда героите до един обречен и мъртъв свят, в който всеки един трябва да се докаже като победи останалите, за да грабне накрая магическата сфера и да спаси изгубения свят. Да, обаче Конан не е свикнал да играе по правилата и финалът въобще не е този, който боговете очакват да се случи! А и красивата жена от Аквилония, разбира се, е трофеят!