Борис Воденичаров

Къде ме върна ММ ака Стюарт Дарк... Сайбърпънк на 90-те като Night City се казва Яфисо, една дистопия, която очаквах че през 2022 ще е в историята, но се оказа че тези места никнат като гъби навред и независимо от героите и техните дела, до нас рядко достига справедливост, равенство и братство... Автора има някакви идеи какво е престъпник, ама никога не е срещнал такива. Аз съм имал възможността да видя няколко такива, които работеха в частният сектор тогава и мога да кажа, че всеки се движеше много ниско и много бързо и винаги имаше намесени куки... Филм в който мистър Торн не е арестуван и бит по коридорите на милицията е фантастичен вариант... Както и да е. Книгата е добра, добър замисъл, добро изпълнение само героите са по холивудски шаблонни.

Дамян Христов

"Хлапето с револвера" е майсторски написана книга-игра от Майндкрайм. Казвам го не със завист, а с възхищение! Бих искал някога и аз да напиша подобна книга. Не, не става дума нито за банди, нито за бой със съученици в даскало, а за... тънкият психологогизъм и житейски насоки, с които ни среща писателят. Няма да се лъжем, животът на улицата не винаги е лесен, както не винаги е безопасен. А това го знае най-добре главният герой в книгата на Майкъл - Хлапето Джейсън Торн. Докато се срещаме със сцени от неговия живот, и докато Джейсън споделя всичко това с приятеля си журналист, няма как неволно да не се запитаме - възможно ли е всичко това да се случва едно към едно в реалния свят? Свят, в който върлува насилие на всяка пряка, свят, в който е важно колко си силен и колко пари/ оръжия носиш, както и кого познаваш, вместо това дали си умен и дали ставаш за колеж, или професия, седнал зад едно бюро по цял ден. И мисля, че именно Мишо в тази книга ни дава отговора - животът ни е груб и циничен, а съвсем малко ти трябва и да си докараш боя, ако попаднеш, например, в погрешното сепаре и задиряйки погрешната сервитьорка, както и се случва в една от сцените в книгата. Но Майндкрайм отива по-далеч, той не просто ни описва света, такъв какъвто е, а ни среща с една житейска съдба и философия на човек, израснал точно на улицата, който от малък е научен да се бие и да припечелва, докато намира начин да се справи с по-силните. Дали подобна житейска ситуация е уместно да бъде прочетена в книга-игра за деца е друг въпрос, но точно тази, и според мен, НЕ е за деца! Героят в нея пие, ходи по жени, псува, но това не значи, че читателят не го харесва. Защото историята на съдбата на Хлапето е една от най-интригуващите поредици, излизала от български автор. И като такава, тази книга-игра безспорно се нарежда измежду любимите ми и приканвам да се прочете!!!