Георги Димитров

Патрик О’Донъл и Рупърт са настоящи частни детективи и бивши полицаи – първият има проблеми с хазарта, а вторият с алкохола. Един ден на прага на кантората им се появява мистериозен клиент предлагащ добра сума пари, за да проследят младеж, който ще отиде да вземе писмо от пощенския клон на Грийнстаун... Цялото ревю тук: https://retrospectionzone.blogspot.com/2023/02/blog-post_10.html

Борис Воденичаров

Любомир Николов е блестящ преводач, много добър автор на фантастика, но неговата мисия беше да пише книги игри... Тази книга игра е просто едно от най - добрите ноар (стил в детективските романи), които съм чел изобщо някога. Някои неща в нея сега не биха минали модерната цензура на запад, което прави книгата още по - забавна при условие, че беше писана за списание. Стивън Кинг и Дийн Кунц (преводач е и на двамата) биха му купили бяла хризантема за майсторството.

Дамян Христов

Признавам си, но историята както ме шокира, така и ме разсмя. Колин е майстор и на мистериите, но тук е особено в стихията си на жанра криминален ноар, от който явно е черпил вдъхновение. Сега, историята не я схванах много и особено, защото не си спомням нито разказа "Бонанза", нито книгата "Гримоар" след нея. Но, общо-взето, налучках драмата за призрака на боса Фримучи и как той, дори след смъртта си, се появява да сее мъст и отмъщение над враговете си. Но... шоуто започва едва след края на играта, защото тази история включва и мини разказ, който се опитва, да, за мен само се опитва, да обясни какво се случва в началото. И тук идва смешното, защото, ако в играта се чувствах като детектив от Сухия режим и от времето на Реймънд Чандлър, то когато ми се разкри пълната история в разказа след нея, си спомних за бомбастичните заглавия в родната ни преса: "Българин разравя гроба на Чарли Чаплин" и прочее. Не, Чарли Чаплин изобщо НЕ участва. Вместо това си имаме работа с агентурата на самия Адолф Хитлер, който опира до окултни сили с цел да завладее нашия свят, а индианецът, който разрови гроба на Фримучи в края, беше само черешката на тортата. Общо-взето, наистина странна и шокираща история и още търся смисъла в нея. Вероятно един подобен разказ трябва да се прочете два, дори три пъти, при това много внимателно, за да се схване напълно, но аз лично не смея, защото имаше наистина бая страхотии! Препоръчвам разказа да се изиграе само от хора със здрави нерви и бистър ум...