Георги Александров

Борис Воденичаров (Рахвин) постоянно успява да ме изненада. Всеки път като си помисля, че го познавам той ме опровергава. Случаят не е изключение. Противно на хаотичните му постове във форума, Рахвин за втори път успява да направи интересна игра, с много голяма вариативност на приключение. Виждам че също като в „30 минути в бъдещето“ той желае да направи една интроспекция на миналото. Но докато „30 минути..“ бе поглед как би изглеждало бъдещето, на човека от миналото, тук Б. Воденичаров е надградил себе си. В книгата „след 30 години“ виждаме алтернативна версия на всички книги на Колин за дърваря. В някакъв смисъл това е един алтернативен прочит на Б.Воденичаров за нашето съвремие. Добрите герои от нашето детство внезапно се оказват лоши, а лошите (най-добрият пример е със Сиян – от мъдър и благороден вълшебник до секс насилник и манипулатор). Много ми хареса, че има препратки към всички книги на Колин – от Тиквеняк, до Сияна и Зарданакс. Допадна ми също миникуеста с извънземните, както и механиката със старият и новият морал, както и с привличането. Композиционно книгата ми напомни на „Искам“ на Робърт Блонд (незавършен разказ в един от последните броеве на сп. МЕГАИГРА) и донякъде – на „Истинска магия“ и „Нещо някакво такова“ на Р. Уилко. „След още 30 години“ прелива от свеж хумор. С нетърпение ще чакам развитие на този проект.